Стратегия
за развитие на АЕМО „Стария Добрич“
1. Въведение
Настоящата стратегия се разработва в рамките на дейността на комисия, създадена с решение на Общински съвет град Добрич. Нейната цел е да се определят насоките за бъдещо развитие на Архитектурно етнофския музей на открито „Стария Добрич” (АЕМО), който е един от символите на града през последните повече от 40 г.. В разработването на стратегията, освен членовете на комисията, (общински съветници и представители на общинска администрация) взеха участие и други заинтересовани страни (майстори - занаятчии, сдружения на майсторите и други неправителствени организации).
Времевият хоризонт на стратегията е средносрочен и обхваща период от десет години.
Документът би следвало да послужи като основа за разработването на детайлни планове за действие – план за неотложни мерки (до 1 година), краткосрочен (до 5 години) и дългосрочен (до 10 години).
2. Общо описание и исторически преглед
АЕМО „Стария Добрич“ е символ на занаятчийско-търговския характер на стария град.
Етнографският комплекс има за цел да съхрани, осмисли и покаже бита и стопанския живот на българите от края на ХІХ век. В него възрожденската епоха е представена чрез търговия и занаяти. Архитектурната среда запазва ценностите на образа от онова време, като обвързва културното ни наследство със съвременния живот.
В края на XIX и началото на XX век град Добрич запазва аграрния характер на икономиката си, макар че по това време вече се развиват добре и имат все по-голямо значение търговията и някои занаяти, незасегнати от фабричната конкуренция. По-възрастните жители на града пазят спомена за най-оживените и посещавани чаршии за брашно и за дърва за огрев, както и водещите към тях занаятчийски улици, на които се намирали работилници, ханове, кафенета, двуетажни къщи с дюкяни и стари каменни чешми. Тази част от стария град се е запазила сравнително добре, благодарение на което днес имаме възможност да предадем на поколенията малък кът от Стария Добрич.
Комплексът е изграден на три етапа:
На първия етап (1972 – 1981) по проект на арх. Витлием Чалъков са реставрирани две каменни чешми и са изградени дванадесет занаятчийски работилници – бакърджийска, ковашка, дървостругарска, абаджийска, плетачна, българска шевица, тъкачна, кожухарска, дърворезбарска, златарска, книговезка и за народни инструменти, в които майстори работят с оригинални инструменти по автентични образци и стара технология.
На втория етап (1982 – 1985) етнографският комплекс се обогатява с още четири занаятчийски работилници – грънчарска, бъчварска, сарашка и точиларска, две възрожденски къщи и хан.
По време на третия етап (1985 – 1990) са издигнати сградата на Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци и търговски безистен. В центъра на комплекса е построена отново старата часовникова кула, която през 18. век не само отмерва времето но и служи за противопожарна наблюдателница, както и да регулира отношенията между майсторите на градската чаршия. На територията действат и бозаджийница, геврекчийница, винопродавница, кафене и дюкян.
В комплекса се намира и единствената недвижима културна ценност – мюсюлманският молитвен дом Теке джамия, издигнат през средата или втората половина на XVII век в чест на незнаен мюсюлмански светец и свидетелстващ за някогашната етническа и религиозна пъстрота на населението. Запазени са и оригиналните белокаменни чешми от XVII – XIX век, наричани още „каменните очи на Добруджа“.
За рожден ден на Етнографския комплекс „Стария Добрич“ се приема датата 20 октомври 1979 г., когато в по-голямата си част работилниците на главната улица са вече отворени и се открива първата изложба на майсторите.
3. Анализ и оценка на състоянието на АЕМО
3.1. Анализ и оценка на сграден фонд, собствеността, концесиите и наемните отношения
В АЕМО „Стария Добрич“, град Добрич има разположени 43 имота (схема 1), като за два от имотите бе необходимо, да се изпълни решение на съда, като се предаде владеенето им на собствениците (обект 29 баничарница и обект 28 млекарница).
Имотите са публична общинска собственост и имат съставени актове за общинска собственост.
Схема 1
Класификация на имотите:
имоти, които се използват за административни нужди (администрация, канцеларии);
имоти, използвани за предоставяне на публични услуги (експозиционна зала, часовникова кула);
имоти, които не се използват за административни нужди и за предоставяне на публични услуги и могат да се отдават под наем или да се предоставят на концесия (Ножарска р-ца и художествена работа с цветни метали, Ковашка работилница, Сладкарница, Антиквариат, Геврекчийница, Бозаджийница, Шапкарска работилница, Дървостругарска работилница, Иконописна работилница, Работилница за везба, Книговезна работилница, Ателиета, Гостилница, Хан и др.).
През годините от изграждане до настоящия момент имотите са минали през различни форми на управление, в т. ч. наем и концесии.
През 1994 г. в Община град Добрич постъпиха предложения за приватизация по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОбП за обектите от АЕМО „Стария Добрич“.
При евентуалната приватизация трудно биха се задължили собствениците да запазят облика и предназначението на обектите.
Общински съвет град Добрич отказа откриване на процедура за приватизация. Отказът бе обжалван пред Добрички окръжен съд (ДОС). ДОС отхвърли жалбите, подадени от наемателите, като неоснователни. Решението на ДОС бе обжалвано пред Върховния административен съд на Република България (ВАС). ВАС с решения от 2002 г. остави в сила решенията на Добрички окръжен съд. Решенията са окончателни.
След множество разговори между наематели и кметския екип в Община град Добрич, както и след обществен дебат в медиите, постъпи предложение от директора на Исторически музеи за предоставяне на концесия на обектите от АЕМО Стария Добрич.
С оглед възможността за запазване на предназначението на обектите се премина към най-удачната, законово уредена форма, а именно възлагане на обектите публична общинска собственост на концесия.
От 2003 г. до 2015 г. са сключени 44 договора за имоти от АЕМО, като за някой има проведени 2 процедури и респективно са сключвани два договора.
Общински съвет град Добрич със свое решение прие условията за предоставяне на концесия, както и задълженията на концесионерите по договор, като част от тях са:
да се запази предмета на дейност на съответния обект за целия срок на концесията. Обектът да се използва само по предназначение според експонираният в нея занаят.
да не променя архитектурно-етнографския облик (външен и вътрешен) и експозиционния интериор на обекта за целия период на концесията.
да се произвежда в обектите само изделия от традиционния регистър на занаята с традиционни инструменти и като спазва народната (ръчна) технология.
да се демонстрира пред музейната публика традиционния занаят и технология на работа, практикувана в добруджанския регион в края на XIX и началото на XX век, като дава на музейните посетители интересуващата ги информация, относно произведените изделия и начина на производство.
да се осигурява приемственост в занаята, като обучава и предава своя опит на други лица по програма съгласувана със съвета на музейните специалисти и писмено одобрена от директора на музея и др.
Да популяризира занаята, чрез:
организиране и провеждане на традиционни празници и инициативи, свързани със занаята по годишна програма, приета от съвета на музейните специалисти и одобрена от директора на ИМ гр. Добрич;
участие в културно-образователната дейност на ИМ по годишен план;
задължение на концесионерите да влагат средства за ремонтни дейности в обекта на концесията на стойност, съгласно предложенията им и концесионния договор за целия период на концесия.
Към настоящия момент има :
19 бр. действащи договора за възлагане на концесия. През 2023 г. предстой изтичане на срока на концесията на 11 бр., през 2024 г. на 3 бр., през 2025 г. на 1 бр., през 2026 г. на 1 бр., през 2031 г. на 2 бр. и през 2033 г. на 1 бр.
10 бр. действащи договора за отдаване под наем. През 2023 г. предстой изтичане на срока на 1 бр., през 2024 г. на 5 бр., през 2025 г. на 1 бр., през 2026 г. на 2 бр., през 2029 г. на 1 бр.
При предоставянето на обектите на концесия се преследваше най-значимата цел -запазване на АЕМО „Стария Добрич“ във вида, в който е съществувал. Тези концесионни договори допринасят и за съхраняване и развитие на културния туризъм. Концесията позволява да бъде съхранен и популяризиран интересът към старите Добруджански занаяти.
Анализ на вида на избор на процедура при управление на общинската собственост в АЕМО
Анализирайки вида на избор на процедура при управление на общинската собственост в АЕМО „Стария Добрич“ се открояват: възлагане на концесии по реда на ЗК и отдаване под наем по реда на ЗОС.
Процедура за възлагане на концесии по реда на ЗК
Силни страни:
редовни приходи в общинския бюджет от концесионните плащания;
освобождаване на бюджетни средства от дейности, свързани с реконструкция;
възстановяване или извършване основни ремонти на имотите;
предоставяне на различни услуги от занаятчии;
запазване на занаятите;
запазване на архитектурния облик на имотите (външен и вътрешен);
наличие на достатъчен брой имоти в комплекса;
сигурност в по – дългосрочен план (всяка концесия се възлага за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 35 години, освен ако със специален закон е предвиден друг срок).
Слаби страни:
недостиг на средства за инфраструктурни ремонти;
Възможности:
оптимизиране процеса на управление;
Заплахи:
Намаляване на интереса на гражданите към определени занаяти;
липса на млади хора за обучение към определени занаяти;
Процедура за отдаване под наем по реда на ЗОС.
Силни страни:
редовни приходи в общинския бюджет от наем;
наличие на достатъчен брой имоти в комплекса.
Слаби страни:
недостиг на средства за инфраструктурни ремонти;
отделяне на бюджетни средства за реконструкция, възстановяване или извършване на основни ремонти на имотите;
сключване на договори за отдаване под наем за период до 10 години.
Възможности:
оптимизиране процеса на управление.
Заплахи:
намаляване на интереса на гражданите към определени занаяти;
липса на млади хора за обучение към определени занаяти.
3.2. Финансови аспекти, свързани с дейността на АЕМО
В АЕМО „Стария Добрич“, град Добрич има разположени 43 имота (схема 1), от които 41 са общинска собственост. Обособени са както следва: 26 занаятчийски ателиета, 4 заведения за хранене и развлечение, 5 обекта за търговска дейност, 6 обекта за административни нужди и 1 открита експозиционна зала.
Към настоящия момент управлението на имотите се осъществява чрез:
19 бр. действащи договори за възлагане на концесия., от които срокът на 11 броя изтича през 2023 г., на 3 броя през 2024 г., 1 брой през 2025 г., 1 брой през 2026 г., 2 броя през 2031 г. и 1 брой през 2033 г
10 бр. действащи договора за отдаване под наем, от които през 2023 г. предстои изтичане на срока на 1 бр., през 2024 г. на 5 бр., през 2025 г. на 1 бр., през 2026 г. на 2 бр., през 2029 г. на 1 бр.
Постъпилите приходи от всички договори за 2022 г. възлизат на 86 454 лв., от които 67 153 лв. от концесионни договори и 19 302 лв. от наемни договори.
Потенциалните годишни приходи, при отдаване под наем на всички общински имоти, по действащи наемни цени през 2022 г, без обектите за административни нужди възлизат на 228 771 лв. (съгл. приложена таблица).
3.3. Оценка на силните и слабите страни, възможностите и ограниченията за развитието на АЕМО
Оценката е направена на редовно заседание на комисията. Тя не е окончателна и би могла да бъде редактирана и допълвана при необходимост.
Силни страни
Съществува като „обособено” пространство
Съществуват занаятчии
Предпоставка за развитие на туризма
Има интерес за наемане на свободни помещения
Съществува сдружение на занаятчиите
Съществува регионална занаятчийска камара
Запазен е архитектурния облик на комплекса
Единственото място, за което туристите не плащат такса
Запазени занаяти
Възстановка на исторически събития
Съхраняват се традициите
Пресъздаване на добруджански обичаи и традиции
Слаби страни
Единствения музей на открито, който няма входна такса (няма как да се сложи вход)
Лошо състояние на сградния фонд и цялата материална база
Липса на паркинг и достъпност на коли
Ограничения
Не е обособено териториално (три съществуващи УПИ)
Липса на интерес от млади хора към обучение в определени занаяти
Кметската къща не се ползва за гости на културни институции (диригенти, гостуващи солисти и др.)
Фиксирания характер (наименование) на работилниците
Възможности
Туристите да плащат за беседи
Да се търси вариант за утвърждаване на входна такса (в някакво бъдеще и със съответно стратегическо планиране).
Въвеждане на ограничения за МПС
Да се възстанови часовниковата кула с такса за посещение
Обучение на чираци и калфи
Кандидатстване с програми – Оперативни програми, ТГС и други национални фондове и фондове на ЕС
Организиране на изложби на открито
Организиране на обучения
Срещи с ученици с майстори и представяне на занаяти
Могат да се организират семейни празници (сватби, кръщенета)
Използване на кметската къща като къща за гости или за други събития (използвала се е за настаняване на гости във връзка с културни събития и др.)
Да се направи представяне на стара добруджанска къща и да се вижда, как е изглеждала
Да има възможност за промяна на наименованията характера) на съответните работилници
Създаване на туристическа атракция за летния сезон (има ниша на Северното Черноморие, защото са закрити пикниците) – нестинари, като акцент в богата фолклорна програма
Обособяване на кът снимки на туристи
Ограждане с арки, порти
4. Визия, мисия, стратегически цели и специфични задачи, свързани с развитието на АЕМО
4.1. Визия и мисия
Визия
Етнографски комплекс „Стария Добрич” да бъде един от символите на град Добрич, който съхранява и популяризира традиционни български занаяти, да е своеобразен пазар за предлагане продукцията на местните майстори да привлича граждани и гости на града, да е пространство за организиране на изложения и пазари, за отбелязване на традиционни народни обичаи и чествания, да създава възможности на подрастващите да се запознаят и обикнат традиционни занаятчийски професии и да инициира информационни срещи и обучения.
Мисия
Етнографски комплекс „Стария Добрич” дава възможност на всички посетители - граждани и гости на града, да се запознаят с традиционни български занаяти, да наблюдават работата на майсторите и да закупят произведени от тях стоки, чрез активна маркетингова политика, търсене на контакти с различни заинтересовани страни (туроператори, туристически агенции и др.) и създаване и съблюдаване на стандарти, които гарантират съхраняването на българските традиции.
Етнографският комплекс е пространство за изложения и пазари активен участник в тяхното организиране, рекламиране, провеждане и контрол на качеството на предлаганите стоки и услуги.
Етнографският комплекс е своеобразно „училище”, което има за цел да привлече вниманието на подрастващите към занаятчийските професии, чрез организиране на информационни срещи, представяния на професии, творчески работилници и обучения, поддържайки непрекъснати контакти с училищата в града, областта и страната.
4.2. Стратегически цели
4.1.1. Да се опазва и поддържа сградния фонд на етнографския комплекс и прилежащата му територия като се създаде система и/или орган за управление на АЕМО, която да включва поддържане и развитие на материалната база и организиране на дейността.
4.1.2. Да се опазва, поддържа и популяризира етнографския комплекс „Стария Добрич“ чрез участие на всички заинтересовани страни (Общински съвет, общинска администрация, майстори - занаятчии, ЮЛНЦ, които са свързани с дейността на комплекса и др.) в създадена с решение на Общински съвет система/орган за управление, в който всяка заинтересована страна да има ясно определени отговорности и правомощия.
4.1.3. Да се търсят различни възможности за разширяване и обогатяване дейността на етнографския комплекс чрез активна маркетингова политика.
4.3. Задачи
към стратегическа цел 4.2.1.
вземане на решение за вида на органа (организационната структура), представляващ и управляващ АЕМО
да се изработят неотложен, краткосрочен и дългосрочен план за работата на АЕМО
да се възложи и изработи изменение на устройствените планове, с цел обединяване на обекта в един имот (УПИ);
да се определи названието (смисловото съдържание) на комплекса, тъй като АЕМО не е подходящо заради липсата на автентична архитектурна среда.
към стратегическа цел 4.2.2.
организиране на периодични срещи със заинтересованите страни;
създаване на система за контрол на изпълнението на стратегията за развитие на етнографския комплекс;
създаване на годишен календар на събитията, които се организират в етнографския комплекс или с участието на етнографския комплекс;
привличане на нови изложители и производители на чисти храни, които да участват в събитията;
органът (организационната структура), съвместно със заинтересованите страни да разработи мерки за опазване и управление на етнографския комплекс, включително на сградния фонд и прилежащата територия;
сътрудничество с Националната и Регионална занаятчийски камари;
органът (организационната структура), съвместно със заинтересованите страни да разработи мерки за популяризиране и маркетинг на етнографския комплекс, занаятите и събитията, които се организират в него;
органът (организационната структура), съвместно със заинтересованите страни да разработи детайлни планове за действие - план за неотложни мерки (до 1 година), краткосрочен (до 5 години) и дългосрочен (до 10 години);
към стратегическа цел 4.2.4.
Изработване на рекламна стратегия за популяризиране на етнографския комплекс (напр. уеб-страница, страници в социалните мрежи, триезична дипляна на френски, английски и български език. Тези дейности могат да се съфинансират от общинския бюджет;
Създаване на туристически продукти, насочени към туристи, посещаващи град Добрич, съвместно със заинтересованите страни – община, майстори и техните сдружения, туристически и туроператорски фирми, неправителствени организации и др.;
Участие в туристически борси, съвместно с някоя от морските общини и курорти в областта.
5. Заключение
В условията на все по-глобализиращ се свят, хората се нуждаят от широк набор компетенции и умения, за да се приспособяват и просперират в бързо променящата се среда.
А общината е тази, която трябва да подкрепя, насърчава и обединява усилията на местния бизнес и гражданите за развитие на икономиката, за утвърждаване на Добрич като туристически и панаирен град.
Затова настоящата стратегия е резултат от осъзната в Общинския съвет необходимост от промяна и превръщането на Архитектурно – етнографския музей на открито в символ на Стария Добрич – място на традиционните занаяти, работилници и изложения, които носят белезите на миналото, без които няма бъдеще.
Приет с Решение №43-30 от 31.01.2023 г.
на Общински съвет град Добрич
Файлове:
