Местоположение
Община град Добрич се намира в Добричка област, състояща се от осем общини: Добрич-град, Добричка, Балчик, Шабла, Каварна, Тервел, Генерал Тошево и Крушари. Общината е разположена в Дунавската хълмиста равнина върху Добруджанското плато.
Съвременните условия определят двойственият характер на Добрич – той е център на едноименната община, а същевременно е седалище и на администрацията на Община Добричка, в която има общо 67 населени места. Ролята му на административен, икономически и обслужващ център на областта определят неговото влияние и връзки с населените места. Тези връзки са най-силни в границите на бившата селищна система и постепенно намаляват до границите на бившия окръг.
Регионалните връзки на града се определят от група икономически, социални и технически фактори. В съвременните условия тези връзки са придобили нов характер, който се определя и от принципа на самоуправление на общините. В този смисъл те трябва да се разглеждат като икономически и социално необходими и обосновани.
Град Добрич е вторият по големина икономически център в Североизточна България.
Границите на града обхващат площ от 109 497 дка, а територията му е с висока степен на урбанизация. Отделните фондове заемат следния дял:
- фонд "Населени места" - 16 524 дка;
- производствено-стопански обекти – 3 816 дка;
- гори, лесопаркове – 7 357 дка;
- обработваема земя – 72 115 дка.
Релеф
Територията на град Добрич е част от Дунавската хълмиста равнина, която се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от долината на Суха река, преминаваща през града. Територията се разделя на две геоморфоложки области - долина в източната и североизточната част на града, която е с полегати източни и стръмни западни склонове, и хълмиста заравненост със загладени форми.
Град Добрич е разположен върху равнинен терен. Преобладават терени с благоприятен наклон - от 1.5% до 6%. По склоновете на долината на Суха река наклоните на места в южната част на града достигат до 12-15%. Северозападно от града е разположен хълмът Чорчолийките с наклон на източния и северния склон 10-12% и много полегати склонове. По-стръмни са склоновете на долината, разположена източно от Северната промишлена зона - на места достигат до 10-15%.
Климат
Територията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 10.2°С. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари - минус 22.7°С, а максимумът - през август и септември - плюс 39.1°С. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината.
Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи - 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум - през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи.
Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2.5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването й във вид на дебели преспи.
Широкият териториален обсег на Източната Дунавска равнина, значителната й отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността й към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време - около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове.
Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85-86%, а през лятото спада до 68-69%.
Почви и минерални ресурси
Почви
Почвената покривка се е формирала основно върху льосова основа при степни и лесостепни растителни отношения. Развити са главно черноземните почви - излужени и оподзолени. В долинните дъна се развиват алувиалните почви.
По отношение на производствената си характеристика тези почви са високопродуктивни. Преобладават земи от І и ІІ категория. Само на едно петно - северозападно от града и източно от Чорчолийките, са разположени нископродуктивни заблатени почви от V категория.
Почвите в района са изложени на водна и ветрова ерозия. За това е допринесло намаляването на горските площи и екстензивното полевъдство. Особено силно проявление има ерозията по бреговите земи - склоновете на суходолията. На много места е изнесен хоризонт А, отчасти и хоризонт В, като почвата е отнесена в леглата на суходолията. В равнината се проявява ветровата ерозия. Изграждането на защитни горски пояси и ограничаването на пашата намаляват развитието на ветровата ерозия.
Минерални ресурси
Град Добрич е построен върху терен, който в основата си в геоложко отношение разкрива материали от горната миоценска възраст: сарматски варовици, глини и мергели със значителна мощност - 50-80 m.
Водни ресурси
На територията на общината и града липсват повърхностни водни течения. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа, са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия.
Повърхностните води се дренират от развита речна мрежа, образувана в минали геоложки времена с ориентация на север. Гъстотата на речната мрежа е под 0.250 км/кв.км. Модулът на оттока е слаб. Колебае се от 0.5 до 1 л/с/км. Минималната му проява се обуславя от оскъдните валежни количества, значителното изпарение, водопропускливостта, льосовата и карбонатната основа и слабия наклон на релефа.
Горски фонд
Естествената растителност заема съвсем ограничени пространства. Тя е изтласкана и се е съхранила само в онези места, които са по-малко годни за развитие на земеделието. Запазилите се тук-там единични дървета и групи от дървета говорят за предишно разпространение на обширни горски масиви. Унищожени са гори от вековни дъбове, габъри, брястове, лески и др. Сега преобладава културна и селскостопанска растителност.
Горската растителност в района е представена от различни видове дъб, липа, ясен, киселица, шестил, габър и др. в лесопарк “Кобаклъка” и изкуствено създадените горски пояси, които са характерен елемент на ландшафта.
