Сестрите Мария и Слава Славови ще се завърнат в родния град с концерт на 11 април 2024 г. от 18.30 ч. в Огледална зала „Нели Божкова“ при вход свободен. В четвъртък те ще ни поднесат подарък - програма специално подбрана за любимата им публика.
Кратки биографични данни.
Слава Славова започва на 5 г. своето обучение по цигулка при Иван Станев - дългогодишен концертмайстор на камерния оркестър в град Добрич. На 11 се включва в младежкия струнен оркестър на Детската музикална школа към НЧ „Йордан Йовков”, където прави първите си стъпки като солист и концертмайстор. Последователно учи в СМУ „Добри Христов”, Варна, АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев”, Пловдив и Real Conservatorio Superior de Musica de Madrid, Испания. Усъвършенства професионалните си умения при проф. Йосиф Радионов, Хосе Луис Асенсио, Руджиеро Ричи и др. Като солист се изявява с оркестрите „Варненски солисти”, Варненска филхармония, Barvinsky camerata, Orquesta ciudad de Novelda, Orquesta sinfonica de Albacete, Europian Chamber Orchestra, Orquesta filarmonica de Valencia и др. Работи с диригентите Висенте Семпере Гомис, Джузепе Манчини, Гоги Чичинадзе, Джузепе Ленардини, Хосе Мигел Родия и др. Дълги години е концертмайстор на оркестрите в гр. Албасете и Елче, Испания. В момента свири в различни камерни състави, включително в квартета Bel Arte като примариус и същевременно преподава в Conservatori Municipal Professional d’Altea. Многократно води майсторски курсове.
Мария Славова започва първите си уроци по пиано също в ранна детска възраст при Надежда Анкова. Завършила е СМУ „Добри Христов” в гр. Варна и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в гр. Пловдив със специалност пиано. Изучава орган под ръководството на проф. Нева Кръстева. Паралелно с преподавателската си дейност развива активна концертна практика като пианист и органист. Участва в многобройни концерти като солист, камерен изпълнител и акомпанятор у нас и в чужбина. Сътрудничи с различни хорови и инструментални състави. В цялата страна изнася самостоятелни органови концерти и си сътрудничи с известни музиканти като: Ивона Недева – флейта, Светлана Анчева – обой, Георгиос Филаделфевс – тенор, Росица Бояджиева – флейта и др. Създател и активен участник в т.нар. органов фестивал - Дни на органовата музика „Fiori Muzicali / Музикални цветя“ – Добрич. В момента е пианист - органист в Камерен оркестър „Дианополис“, Ямбол.
Ето какво споделя тя за избора им на програма:
„За нашия концерт със Слава сме подбрали музика, писана през 20-те и 30-те години на ХХ в. Избрали сме петима от най-ярките автори на тази епоха, представящи част от многопосочните търсения в музикалното изкуство на миналия век. Своите Пет мелодии оп. 35 Сергей Прокофиев създава през 1920 г. в Калифорния по време на свое концертно турне в САЩ. Първоначално са написани като песни без думи за украинското сопрано Нина Кошец, която ги изпява в Ню Йорк през 1921 г. По-късно, през 1925 г., Прокофиев преработва тези изящни, характеристични миниатюри за цигулка и ги изпълнява съвместно с големия полски цигулар Павел Кохански. През целия си творчески път унгарският композитор Бела Барток щедро черпи вдъхновение от оригиналния фолклор на своята родина. Композираната през 1928 г. Рапсодия №1 за цигулка и оркестър е посветена на своя пръв изпълнител – унгарския цигулар Йозеф Сигети и представлява вихрен чардаш, който започва с бавен, лиричен танц – лашу, а след това преминава в буен, темпераментен и стремителен „фриш”. „Моята музика е израз на един истински жител на Севиля” казва испанският композитор Хоакин Турина. Творчеството му е пропито от националния дух, в него са използвани елементите на андалузкия фолклор, които имитират маниера на народните изпълнители. „Испанската соната”, създадена през 1934 г.,завладява със своята ярка колористичност и картинност. В цигулковата сонатина, създадена в Прага през 1937 г., чешкият композитор Бохуслав Мартину се обръща към светлите образи на детството. В началото на септември 1939 г., в първите дни на Втората световна война, Паул Хиндемит пише тричастната Соната в До. По това време той е скъсал с нацистка Германия и живее в Швейцария. Кратката, жестока и енергична първа част е последвана от нежна и съзерцателна втора, а третата е грандиозна тройна фуга, която поразява със майсторското построяване. Въпреки високото си качество, творбата чака пет години своето първо изпълнение, което се осъществява през 1944 г. в Лисабон от цигуларя Силва Перейра и пианиста Сантяга Кастнер.“
Заповядайте! Вход свободен
Програма:
Бохуслав Мартину (1890-1959) - Сонатина Сол мажор Н.262
Паул Хиндемит (1895-1963) - Соната в До мажор
Сергей Прокофиев (1891-1953) - Пет мелодии оп. 35-bis
Бела Барток (1881-1945) - Рапсодия N 1
Хоакин Турина (1882-1949) - Соната N 2 „Española“ оп. 82