Предпразнично

Предпразнично, снимка 1

В майския 128 бр. на престижното електронно списание „Литературен свят“ са публикувани  поетични текстове на добричките поети Генчо Златев, Генка Петрова, Сашо Серафимов. Нека това е нашата дневна доза култура – абсолютно полезна за читателя.

ГЛУХАРЧЕ

Размъти ли се синьото в простора
и бурята надуе своя рог,
излиташ ти стремително нагоре,
във висините, смяташ се за бог.

Оглеждаш със надменност, с подигравка
света под себе си и мръщиш лоб.
Там - долу, всички ти се виждат мравки,
дори по-малки, колкото микроб.

Макар да си с претенции грамадни,
за мене ти си нищо, празен фиш.
Причината е ясна, очевадна:
когато няма вятър, не летиш!

 

 

Генка Петрова

ИГРА НА ДАМА

Оживя асфалтът
в рисунките на деца.
Заигра на Дама следобедът.
Възрастните дами се усмихваха,
спомените им заподскачаха на един крак.
Асфалтът недоумяваше
танца на токчетата
на дамите от входа, от входовете…
Дворът залюля
бастуните на бабите,
пазарските им чанти,
слънчасалите им капели.
Прането от простирите
се скъсваше да се смее
на асфалтовите приумици.
Прането ухаеше на мамини пръсти,
на бабини пръсти,
разчертавали квадратчетата
на онази Дама, същата,
но в друг двор,
в друг следобед,
с други керемидки…
Асфалтът се опиваше
в розовото и синьото на тебеширите.
Бяло завръщане
премина под електронната бариера.
И остана за утре.

 

 

Сашо Серафимов

НАДВЕСЕН НАД РЕКАТА

Цял ден трепа образи в стиховете.
Ама то летящи ли не щеш, кръжащи ли,
римувани, ритмувани, розови,
за кого са като няма една пътечка
да отидеш до душата си,
като няма една светлинка да видиш откъде иде страшното.

Смешни хора са поетите -
сламени шапки, чучела - пазят ябълката
да не дойде ламята
и току изтърсят някоя метафора,
дето не знаеш какво значи,
нито разбираш какво ще значи,
а като я изречеш, ти се обръща душата.

Вчера разговарях с един такъв -
по ризата му стихове,
в очите му стихове,
в джобовете му стихове,
а животът му е надвесен над реката.

И да речеш че е безсмъртен,
че някой го пази от дълбокото - нищо подобно
Животът му е като закърпена риза,
през дупките се вижда отвъдното,
а той загледан в него.

 

 

Нагоре