Община град Добрич връчва Националната литературна награда „Йордан Йовков“ и Отличие за 2020 година по повод 140 години от рождението на писателя

Община град Добрич връчва Националната литературна награда „Йордан Йовков“ и Отличие за 2020 година по повод 140 години от рождението на писателя, снимка 1

Церемонията е на 20 ноември 2020 г. (петък) от 18.00 ч. в Огледална зала „Нели Божкова“.

Носител на приза е белетристът Деян Енев, а носител на Отличие за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство е проф. д.ф.н. Милена Кирова. Това се случва след взето Решение № 14-5 от 27 октомври 2020 г. на Общински съвет град Добрич.

На тържествената церемония слово за Йордан Йовков ще изнесе проф. д.ф.н. Милена Кирова. Произведения на класика на българската литература ще представи актьорът Янко Лозанов.

Програмата същия ден предвижда и поставяне на цветя на паметника на Йордан Йовков от 16.00 ч., а в 16.30 ч. ще бъде засадено дърво в памет на твореца в Алеята на именитите личности, свързани с Добрич и Добруджа, в Градски парк „Свети Георги“.

Националната литературна награда „Йордан Йовков“ е учредена от Община град Добрич през 1970 година по повод 90-годишнината от рождението на Певеца на Добруджа Йордан Йовков и се връчва на всеки пет години. Досегашни нейни носители са Дико Фучеджиев, Емилиян Станев, Илия Волен, Петър Славински, Ивайло Петров, Николай Хайтов, Марко Семов, Антон Дончев, Георги Мишев. Отличието за литературна критика е присъждано на Симеон Султанов, проф. д.ф.н. Иван Сарандев, Йордан Дачев, Атанас Цонков, проф. д.ф.н. Светлозар Игов, д-р Кремена Митева.

Община град Добрич кани обществеността на града да се включи в събитията, посветени на 140-годишнина на Певеца на Добруджа Йордан Йовков.

Събитията ще се проведат съобразно всички противоепиндемичните мерки и разпоредби.

На няколко пъти той  можа да види вълчицата съвсем отблизо. Беше я виждал, когато тя, неусетена от кучетата, незабелязана и от него самия, току се появеше всичко на всичко на някакви петдесет-шейсет крачки, сякаш изскочила изпод земята. И това, което Иван Белин никога не можеше да забрави, беше тоя поглед и тия очи, на които липсваха само думи. В тях нямаше страх, нямаше грижа за себе си, нито за нищо, което беше наоколо. В тях гореше само огънят на друга болка, дълбока и скръбна. Някой сякаш с ръка стисна сърцето на Иван Белин и той разбра всичко: тия очи и тая мъка в тях му бяха познати. Това бяха очите на всяка майка, все едно дали тя е човек, или звяр...

                                                           Из разказа „Грехът на Иван Белин“ от Й. Йовков, включен в Световна                                                    антология на късия разказ, съставена от Томас Ман.

 

 

Нагоре