Концепция за културна визия на град Добрич

Настоящата концепция е изготвена съгласно ДР-150/30.12.2015 г., сключен с община град Добрич. В договора изпълнителят БЕЛЕЖНИК ЕООД се задължава да създаде концепция за нова културна визия на Добрич, изградена върху краеведски разработки по характерни теми от културно-историческото наследство на Добрич. Въз основа на направен анализ и проучвания изпълнителят прави мотивирано предложение за необходимите културни събития, които да спомогнат за утвърждаването на Добрич като фестивален център и да бъдат база за развитие на културен туризъм в града.  

С концепцията се търси обвързаност между целите и приоритетите, залегнали в Общинския план за развитие на община град Добрич 2014-2020 и направените краеведски проучвания. Концепцията е съобразена със Стратегическия план за развитието на културния туризъм в България, със Закона за културното наследство и със Закона за туризма.  

Целта на концепцията е:

  • Внимателно да бъдат анализирани културните прояви в града, като бъде проследена тяхната обвързаност с местното културно-историческо наследство и възможността да представляват туристически продукт.  
  • Да бъдат отразени обективните и субективните фактори, повлияли при оползотворяването и популяризирането на културното наследство на Добрич.
  • Въз основа на извършените краеведски проучвания да бъдат представени нови, неизползвани ресурси от културното наследство в общината, които да генерират нови културни събития, да  утвърдят града като фестивален център и  да послужат за създаването на бъдещи дестинации за културен туризъм.
  • Да бъде набелязан план за действие, чрез който Добрич да  придобие нова културна визия, способстваща за развитие на  културен туризъм.
  • Изложената концепция за нова визия чрез културен туризъм да стане инструмент за икономическото развитие на общината.

Въведение

Успешната културна визия на един град винаги е основана върху дългосрочни виждания за града, осигурява приемственост и стабилност. Няма по-сигурен начин за устойчивост на един културен градски образ от това, той да бъде изграден върху културно-историческото наследство на региона. А богатото културно-историческо наследство на един регион дава възможност за оформяне на изключително конвертируем културен продукт, който, освен че стои в основата на културния образ на населеното място, предизвиква и интереса на други общности.

Културните прояви в един регион представляват изключителна възможност за оформяне на туристически продукт, свързан с културния туризъм. По данни на световната туристическа организация културният туризъм е  40 % от всички видове туризъм в света.

В Общинския план за развитие на община Добрич богатото културно наследство е посочено като едно от предимствата за развитието на туризма и на икономиката в град Добрич. "Годишно в Добрич се провеждат около 3 хиляди събития", пише в раздела "Културно наследство и културен живот" на ОПР 2014-2020. "Културният календар на града предлага разнообразни събития, част от които са с национален и международен характер. Това разнообразие се дължи не само на фестивалните форми, но и на широк спектър от културни дейности и услуги, които се предлагат, както на традиционните за това места –театри, музеи, библиотека, читалища, концертни зали и други, така и на алтернативни културни пространства...", информира документът. В него е отбелязано, че възможностите за туризъм са едно от предимствата на община Добрич и това ще способства за развитието на икономиката в града. А разделът "Туризъм" започва с: "Туризмът в град Добрич е свързан основно с развитието на културен и маршрутно-познавателен  туризъм." Вторият вид туризъм – маршрутно-познавателният, по правило включва посещения в културни, стопански и природни обекти. Като предимства за развитие на туризма в Добрич обаче са посочени "културното наследство, привлекателна, устойчива и безопасна туристическа дестинация, атрактивни местни традиции и гостоприемство". Тези преимущества са свързани преди всичко с културния туризъм и насочват към тезата, че община Добрич разчита да подпомогне растежа на икономиката в града като развива културен туризъм.

                                           АНАЛИЗ

Предмет на този анализ са културните прояви и културните обекти в община Добрич, разгледани като възможност да бъдат част от туристически продукт, представящ културно-историческото наследство на региона. Анализът е подчинен на схващането за туристическия продукт като съвкупност от основни (базови) и допълнителни  услуги (културни прояви, туристически обекти).

  1. Туризмът като дял от икономиката на Добрич

В ОПР 2014-2020 е описано, че туристическата база в града се състои от 8 хотела и 1 хижа с общ капацитет 561 легла. През 2013 г. броят на пренощувалите лица в Добрич е бил 21 776, от които  чуждите граждани са само 3 314 души. Браншът "Хотелиерство и ресторантьорство", който би могъл да способства за развитието на икономиката в града, дава едва 2.3% от нетните приходи от продажби в общината, а в отрасъла са заети 5.8% от работещите в Добрич.  

Според справка от община Добрич, изготвена през март 2016 година, приходите от туристически данък, влезли в местната хазна през изминалите пет години, са: 

2011 г.

35 605 лв.

2012 г.

57 328 лв.

2013 г.

35 987 лв.

2014 г.

37 207 лв.

2015 г.

  1. 50 лв.

 

В тези данни са включени всички гости на града, а както пише  в ОПР 2014-2020, огромна част от тях са участници в  национални и международни спортни турнири. Няма информация колко сред пренощувалите са културни туристи, но е видно, че  и неголемият брой  места за настаняване в града не работят в пълен обем.

  1. Посещаемост на туристическите обекти

Нощувките, разбира се, са само част от туристическата услуга, наречена туристически продукт. Сама по себе си базата (транспорт, нощувка и хранене) не може да предизвика туристопоток. Необходим е туристически обект, който да привлече вниманието на туриста. Според Закона за туризма "Туристическият продукт е съвкупността от туристически услуги, предлагани и/или предоставяни в един или няколко туристически обекта". Туристическият обект в Добрич, който предлага услуга, свързана с  културно-историческото наследство е Регионалният исторически музей. Справка от община Добрич за приходите от билети в РИМ Добрич, постъпили в последните пет години, показва следното:

Постъпили приходи от посещения – билети:

2011 г.

5 380,00 лв

2012 г.

5 440,00 лв

2013 г.

    367,00 лв

2014 г.

7 493,00 лв

2015 г.

12 563,00 лв

 

Преди две години цената на билетите беше вдигната почти двойно, което обяснява и чувствителното увеличение през последните две години. От данните се вижда, че в най-добрата за посещения година – 2015-та, средномесечните постъпления от билети са малко над 1000 лева. Входната такса в рамките на туристически маршрут е: възрастни – 4.00 лв., деца, ученици, студенти – 2.00 лв., семеен билет – 5.00 лв. Плаща се и за беседа. На български тя струва 6.00 лв., а на чужд език – 12.00 лв. Всичко това означава, че в най-добрата 2015-та година средномесечните посетители във всичките обекти на музея наброяват около 200-300 човека. Среднодневно пък музейните обекти са посещавани от 2-3-4 души, което в никакъв случай не може да се нарече туристопоток.

Очевидно е, че, макар културният туризъм да е част от стратегията на община Добрич за развитие на икономиката, макар че в града се провеждат 3 хиляди културни събития годишно, през изминалите 2014-та и 2015-та година културният туризъм не е отбелязал значителен растеж.

  1. Възможни причини за слабия ръст на културните туристи

Една от причините за незначимия ръст би могла да бъде в разминаването между представа и същност на понятието културен туризъм, което е отделен вид туризъм със специфична характеристика.

По дефиниция на Световната туристическа организация културният туризъм е "пътувания, чиято основна или съпътстваща цел е посещение на обекти и прояви, чиято културно-историческа ценност ги е превърнала в част от културното наследство на дадена общност". Разбира се, посещението на проявата или културния обект, не винаги е основен мотив за пътуване, но културният туризъм винаги е движение на хора към културни обекти и атракции, които са далеч от постоянното местожителство. А една от основните характеристики на културния турист е, че той е любознателен пътешественик. Според застъпената теза в ОПР 2014-2020 общината смята да набави въпросните пътешественици от съседните курорти. В документа е заявено, че условията за устойчиво развитие на туризма на територията на Добрич се основават на първо място "на естествената географска близост до утвърдени черноморски туристически райони". Проблемът е, че съседните на Добрич курорти предлагат морски туризъм. Това е уседнал вид туризъм, който е свързан с почивка край морето и има слаби допирни точки с културния туризъм. Даваме пример с курорт Албена. Той, освен че  предлага ваканция на морето, е влязъл в специфична ниша на морската почивка и от няколко години се е профилирал като семеен курорт. Неговите гости са семейства с деца, които се интересуват предимно от  анимацията в хотела и не пътешестват. Разбира се, туристическите дестинации никога не се изчерпват с една услуга. Обикновено са комбинация от различни услуги, включващи основен и съпътстващ вид туризъм. В Албена има и фирма, която предлага търсения от нас културен туризъм като съпътстващ на основния вид. Това е "Албена тур", но нейният дял в общия туристически продукт на курортното АД е незначителен. По принцип – няма как курорт, развиващ основно уседнал морски туризъм, да бъде основен източник на културни пътешественици в съседна дестинация. 

Друго противоречие, уловено пак в условията за устойчиво развитие на туризма е, че се изтъква като предимство, че Добрич представлява "целогодишна туристическа  дестинация". В същото време общината  разчита на съседните черноморски курорти, които предлагат сезонен туризъм.

Разминаване между цел и реалност има и в културните прояви на общината. Огромната част от трите хиляди събития в културния афиш представляват локални прояви, насочени към местната културна общност и няма как да предизвикат интерес от други градове. Необходимите за културния туризъм пътувания към Добрич биха могли да се получат от международните и национални прояви в града. Според сайта на община Добрич това са:  

  1. Европейски поп-рок конкурс „Сарандев”
  2. Международен младежки фестивал-конкурс „Фолклор без граници”
  3. Международен хоров фестивал „Маестро Захари Медникаров” – Добрич – Албена
  4. Международен младежки музикален фестивал-конкурс „Надежди, таланти, майстори”
  5. Международен фестивал на мажоретния танц „Златен помпон” – сцена Добрич – Албена
  6. Международен детски фестивал на изкуствата „Трикси” – сцена Добрич
  7. Национален конкурс за рисунка – дигитална живопис и графика „Моята България”
  8. Национален средношколски конкурс за поезия „Възкресения”
  9. Национална среща на младите балетни изпълнители „Анастас Петров”
  10. Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка”, сцена Добрич
  11. Седмица на камерната музика с международно участие.
  12. Литературни празници "Дора Габе"
  13. Литературни празници "Йордан Йовков"
  14. Художествен проект "Дарования"

Първите 10 събития са адресирани към един и същ таргет – младежката аудитория. И то не към цялата група, а само към тази част от малките и младите, които се интересуват от изкуство.

Следващите 4 прояви са насочени към възрастна публика, но отново попадат в специфичния таргет на почитателите на литературата и класическата музика. А те, както знаем, никога не са били масово явление. 

По-важната причина обаче, поради която фестивалите не събират голяма аудитория е, че представляват събития, които не са уникални и се правят на доста места в България. Така във Варна се провежда всяка година международният фестивал "Откритие", който е аналогичен на провеждания в Добрич Европейски поп-рок конкурс "Сарандев". Международният младежки фестивал-конкурс "Фолклор без граници" пък е част от национална проява и няма как да доведе гости от други български градове. Друг проблем е, че доста от отбелязаните фестивали се провеждат на две сцени – в Добрич и Албена и по правило участниците в тях нощуват в Албена. Няма туристопоток, а  движение на изпълнители, които пътуват само към сцената в Добрич. А приходите от туристическия данък отиват в съседната община Балчик.  

Огромен недостатък е и това, че нито една от горепосочените прояви няма свой сайт. А, както знаем, през 21 век комуникациите са основно чрез интернет.

Най-голямата слабост на тези фестивали обаче е, че те нямат търговски смисъл. Съществуват самостоятелно като културни прояви и не са обвързани с туристическа услуга.

  1. Ресурсът от културно-историческо наследство

Едно от предимствата на община Добрич е нейното културно наследство, пише на няколко места в ОПР 2014-2020. От изброените по-горе фестивали се вижда, че над 90 процента са насочени към съвременното културно производство. Само в един от тях – "Фолклор без граници", има елементи от историческата ни памет. Българският фолклор в това събитие обаче се свива непрекъснато, защото е изместен от мултикултурен формат. 

В сайта на община Добрич са описани и прояви, пряко свързани с културно-историческото наследство. Това са празниците, посветени на християнския и обредния календар – Трифон Зарезан, Сирни Заговезни, Цветница и Великден, Гергьовден, Еньовден, Архангеловска задушница, Ден на християнското семейство, Игнажден и Коледа. За съжаление, нито едно от тези събития няма атрактивна и оригинална опаковка, липсва проява, която да е с подчертана добруджанска специфика.

Пример: Добруджа от векове е определяна като плодородна равнина и като житницата на България. Още през 17 век османският пътешественик Евлия Челеби прославя вкусния хляб в Хаджиоглу Пазарджик. Хлебопроизводството и до днес е един от емблематичните занаяти в региона, но в културния календар на общината няма фестивал (или събор), посветен на плодородието и хляба. А когато не съществува уникална и атрактивна проява, няма как да бъдат привлечени посетители извън общността домакин. 

Разбира се, фестивалният туризъм е една от формите на  културния туризъм и далеч не е единствената възможност за създаване на събития, свързани с националното ни културно богатство. Както знаем, културно-историческото наследство включва нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като "съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност" (Закон за културното наследство, Чл. 2., ал.1)

От архитектурна гледна точка Добрич не би могъл да предложи разходка сред древни забележителности, защото колоритният център на града бе разрушен през 70-те и 80-те години на миналия век и автентичната среда бе унищожена. Единствено непожалената Етнографска къща не е достатъчен аргумент за посещения от любители на възрожденски архитектурен образ. В града са останали сгради с румънска архитектура, но те, първо са пръснати на различни места, и второ – няма как да бъдат знак за българска самобитност.

Архитектурната възстановка на "Старият Добрич" внася цвят в образа на града и представлява атракция за гостите на общината. Въпреки че не е автентичен, комплексът предлага интересен поглед към старите занаяти, заради които Добрич е бил прочут в миналото.  Традиционните занаяти обаче не са представени в пълнота, нямат връзка с икономиката на града, не насочват към конкретна история на населеното място и увисват като някакъв изхвърлен архетип.  За съжаление, възстановката в Добрич не може да се сравнява с богатството на предложенията в Етъра Габрово) или с колорита на Самоводската чаршия (Велико Търново). В годините са правени стихийни опити комплексът в Добрич да има свой сайт и в момента е налична интернет страница, създадена от ученик (?).

Една от причините, поради която АЕМО "Старият Добрич" не е обект на засилен туристически интерес може би се крие във факта, че той няма статут на самостоятелен център със собствено културно производство. Носи приходи от концесионни такси, не от прояви. А заради това че "Старият Добрич"  не представлява стопански субект, който да произвежда туристически продукт, комплексът на практика е застинала във времето придобивка.  

В момента в Добрич има два културни паметника, които са сред Стоте национални туристически обекти. Това са Дом-паметник "Йордан Йовков" и Художествената галерия. Къщата музей на Адриана Будевска също фигурираше в този национален маршрут, но беше извадена поради безстопанственост. Сагата с родния дом на видната актриса е известна, затова няма да се спираме на нея. Много положителен момент в този случай е, че настоящата местна управа успя да намери решение и има шанс къщата на Будевска да започне да функционира и да произвежда културни събития.

През изминалия програмен период Дом-паметникът на Йовков беше включен в проект "Йовковият Добрич" срещу 3.6 млн. безвъзмездно финансиране по ОПРР. Водеща атракция беше къщата музей "Йордан Йовков", която беше реставрирана и консервирана. Тя обаче продължава да не функционира самостоятелно, експозицията е непрекъснато заключена поради липса на уредник. Според първоначалния замисъл на проекта в Дом-паметник "Йовков" трябваше да бъде създаден туристически информационен център. Това не бе осъществено. Но, дори и да приемем, че този туристически обект вече притежава необходимите условия, за да функционира нормално, той си остава обект, подходящ за вътрешен туризъм. Причината – майсторът на разказа Йовков е творил на непопулярен език – българският. Класикът в българската литература е много превеждан, но е добре познат само сред научните среди в чужбина, а техният профил е различен от профила на масовия турист. 

В Добрич има и материално наследство, което притежава научна и културна стойност и може лесно да стане разпознаваемо извън националните граници. Това е археологическата находка от най-старото обработено злато в света, което е открито през 1979 край Дуранкулак. Сред 23-те древни златни накити е намерена златна спирала, за която е научно доказано, че датира от 4 600 г. преди Христа. Находката се съхранява в РИМ Добрич и е подходяща за включване в национален туристически бранд. За съжаление, уникалните артефакти никога не са били обект на специална местна рекламна стратегия. Причината не е в това, че уникатите са останали скрити за местната управа. Напротив. За тях е споменато дори в цитираното от нас ОПР. Вътре в текста обаче. А няма турист в света, който да съгласува своя маршрут с общински документи. 

През 2014-та година община Добрич реализира проект "Пъстрото лице на Добруджа", който струваше 486 245 лева и имаше основна цел да представи Добруджа като туристическа дестинация чрез разработването на туристически маршрути, които да бъдат включени в общ рекламен продукт. Създадените рекламно-информационни материали бяха промотирани и на международни туристически борси в Лондон, Берлин, Букурещ и София. Но, вместо уникалните златни накити да представляват ракетата носител на туристическата дестинация Добруджа, изготвените информации рекламираха паметниците в Добрич и гостоприемството на добруджанеца. В този европроект на най-старото обработено злато в света са отредени едни незабележими 7 (седем) думи, съставляващи част от едно сложно вътрешно изречение в текст озаглавен "Експозиция: Археология на Добруджа".

В момента материал, акцентиращ върху най-старото обработено злато в света, има само на сайта на регионалния музей. Реклама на уникалните накити липсва дори на интернет страницата на общината. И тъй като находката не е популяризирана специално, за нея  няма знак и в министерството на туризма.

Огромна грешка в опита за популяризирането на възможностите за туризъм в Добрич е, че общината е разглеждана като център на Добруджа, а липсват взаимодействия с всички населени места, които са съставна част от регион Добруджа.

Пример: Проектът от 2014-та година се казва  "Пъстрото лице на Добруджа", но не обхваща цяла Добруджа, а само четири общини от Добричка област.  А в съзнанието на чужденеца Добруджа се разглежда като едно цяло,  съставено от южните области Добрич и Силистра плюс северната добруджанска част, която се намира в пределите на Румъния и която включва най-големия природен резерват в Европа – Делтата на Дунав.

Подчертаваме, че според наложената практика, когато се прави туристическа дестинация, тя трябва да обхваща региона в неговата историческа и географска цялост.

Пример: Туристическата дестинация Македония включва Вардарска, Пиринска и Егейска Македония.

  1. Как присъства Добрич в концепцията на министерството на туризма

До момента град Добрич не присъства по никакъв начин в концепцията на министерството на туризма, свързана с културно-историческото наследство на страната. Сред представените на сайта на ведомството културни дестинации името на град Добрич липсва, а област Добрич не фигурира като самостоятелна територия. В концепцията за туристическо райониране на България Добричка област е включена в "Район Варна (Северно Черноморие) – гр. Варна", а другата добруджанска част – Силистра, е част от "Район Дунав – гр. Русе". МТ е обявило и критериите, по които е разделило България на 9 туристически района. Това са: 

"Централно географско положение и удобна транспортна достъпност в рамките на района;

Възможност за административно взаимодействие – предлагат се предимно областни центрове;

Достатъчно високо ниво на реално туристическо развитие – "силният" център да поеме лидерска роля при управлението на целия район."

Посочените критерии не са прилагани буквално. Съществува и отделен туристически район "Долина на розите – гр. Казанлък". Подбалканското градче не областен център, но пък в него има достатъчно популярен туристически продукт, отдавна превърнат в  самостоятелна туристическа дестинация.

Това райониране е все още условно. Ако влезе в сила обаче, то и Добрич и Силистра ще бъдат поставени в обща неблагоприятна за туризъм несамостоятелност и ще бъдат обречени на поглъщане от "силните" туристически Варна и Русе.

За неравнопоставеността на Добрич и Силистра в административното обособяване има и обективни исторически причини. Повече от 23 години от съвременната българска история тези два града са били под румънска окупация. След като през 1940 година Южна Добруджа е върната в пределите на България и в Добрич, и в Силистра, започва да се изгражда наново административна структура. Липсата на подготвена администрация е една от причините дълго време след като двата добруджански града са влезли в българската територия, всеки от тях да бъде пришиван към съседен областен център. 

Румънската окупация от първата половина на миналия век прекъсва и други  добруджански характерности – оживената търговия замира, пътната карта се променя, има случаи на заличена историческа памет.

Пример: Добрич е бил град пазар, което е видимо дори в старото му име –  Хаджиоглу Пазарджик. Средновековните пътешественици подробно описват, че градът се е намирал на кръстопът и бил оживен занаятчийско-търговски център. Заради удобното разположение на прекия път от Цариград – Одрин – Карнобат – Провадия към Дунав (Силистра) – Молдавия и Украйна, градът е бил пътна станция с много ханове и  гостоприемници, в които отсядали и дипломати. През втората половина на 19 век по инициатива на Мидхат паша и с  изключителното съдействие на местната управа традиционният панаир в Добрич е бил доразвит в огромен търговски комплекс с над 1 млн. лева оборот.

След Освобождението от турско владичество българската местна власт в Добрич съумява да съхрани търговския облик на града, а панаирът продължава да бъде мащабен. Това дава тласък и на културния живот в града. По време на румънската окупация обаче селището загубва характерното си разположение на кръстопът, панаирът е спрян, многовековната традиция е прекъсната. Пътните артерии също са променени и през Добрич вече не минава търговски път. След Крайовската спогодба търговският маршрут не е възстановен.

По време на румънското владичество са унищожени доста архивни документи, заличена е и паметта за исторически личности, какъвто е случаят със зазидания гроб  на възрожденеца Иван Хадживълков.

За съжаление, разказът за трагичната история на  Добруджа не присъства в министерството на туризма като част от културната памет на България.

Извод: От гореизложените факти и обстоятелства можем да направим заключение, че потенциалът от културно-историческо наследство в община Добрич не е разработен и популяризиран по начин, който да представлява туристическа услуга, необходима за оформянето на туристически продукт. Налице са слабо развити туристически обекти (РИМ Добрич) и културни прояви, които не мотивират пътувания към Добрич. По тази причина в публичното пространство (национално и международно) община Добрич не съществува като възможност за дестинации, свързани с културния туризъм. 

 

ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ

За да бъде забелязана от туроператорите, община Добрич трябва да  разработи и предложи атрактивни туристически услуги, които да оформят в привлекателен и разпознаваем туристически продукт местното културно-историческото наследство. За да бъде постигната тази цел, е необходимо да се извършат следните действия.:

  1. Да бъде създадена туристическа услуга, която да е част от регионален, национален или международен културен маршрут, включващ известни културни дестинации.
  2. Да се доразработят услугите в съществуващия туристически обект РИМ Добрич, а АЕМО „Старият Добрич” да бъде разширен и превърнат в туристически обект.
  3. Да бъдат създадени културни празници, които да са логически свързани с доразработените туристически обекти. 

По точка 1

Планът включва изграждане на къмпинг за каравани, който да стане междинна спирка в културната дестинация „Добруджа”. Културният маршрут през Добруджа би могъл да включва: Добрич – каньонът „Суха река” – резерватът „Сребърна” – Силистра – Констанца – Делтата на Дунав.

Движението на хора към културни атракции много често е организирано в културни маршрути, които представляват част от известен някога исторически път. А древният град Добрич е бил изначално създаден като занаятчийско-търговски център, защото се е намирал на кръстопът, свързващ Цариград с река Дунав и оттам към Молдавия и Украйна. Този търговски път вече не съществува, но от гледна точка на културно-историческото наследство на Добруджа той е съхранено историческо трасе в трансрегионалната (свързваща две държави) културна дестинация Добруджа. От няколко години туристическите обиколки в Европа се правят като пътешествия комбинации от две или три европейски държави. Това всъщност е световна тенденция – туристите искат за минимум време да видят максимум държави. За западните европейци Балканите са непозната и затова интересна дестинация. Логиката е, че те са ходили неведнъж в Гърция и Турция и понеже са любознателни пътешественици, търсят нови и непознати преживявания. Туроператорите откликват светкавично на тези търсения и предлагат туристически обиколки, в които съчетават България с Македония, с Албания, или с Румъния. Маршрутите са 20 или 10-дневни. По 5 или по 10 дни в България и в друга съседна държава, или по около седмица в три балкански страни. До преди няколко години тези комбинирани обиколки се правеха основно с автобуси. От 4-5 години обаче към автобусните се прибавиха екскурзии с каравани – индивидуални или организирани. Туризмът с къщи на колела е традиционен за Европа, а от известно време особено предпочитана форма за пътешествия. Показател за това е и фактът, че продажбата на кемпери в Европа всяка година бележи ръст. Този вид туризъм в България тепърва прохожда. Това е и причината голяма част от българските къмпинги за каравани да не предлагат класни възможности. У нас все още не е изградена необходимата за един обиколен тур мрежа от къмпинги, която да обхваща забележителностите и в Северна, и в Южна България. Даже край София още няма къмпинг за каравани. А туроператорите искат да имат прецизно определени точки из страната, за да направят интересни маршрути. Добрич има изключителна възможност да влезе в трансрегионален културен маршрут, като изгради съвременен къмпинг за каравани, който да поема туристите по пътя им към голямата европейска забележителност – Делтата на Дунав, която се намира в Северна Добруджа. В момента пътешествениците с къщи на колела отсядат в къмпингите край Обзор и Велико Търново, а после поемат по различни пътища към Румъния. Ако Добрич изгради къмпинг за каравани, той може да бъде включен в културен маршрут към северната съседка и да стане междинна спирка в туристическата обиколка. 

Общината разполага и с подходящ за целта терен. Това е крайградският парк „Кобаклъка”, който е разположен на 4 км от град Добрич върху площ от 3700 декара гора.  Мястото е предназначено за отдих, пикник и почивка. В него има детски кътове, спортна площадка и ресторанти, но най-важното е, че има удобен голям паркинг, а това е добра даденост за бъдещата инвестиция.

Каква ще е ползата от караванинга за икономиката на Добрич? Ако туристическата база е изградена според съвременните изисквания, тя ще бъде предпочитана спирка за пътшествениците с кемпери, а това ще осигури туристопоток. Туристите, избрали да нощуват в къмпинга, ще ползват ресторантите край него или ще пазаруват от търговските обекти на Добрич. В къщите на колела има кухня, в която може да се приготви чудесна храна. Необходимо е само да се набавят съответните пресни и по възможност екологично чисти продукти.  А собственикът на къмпинга бързо може да си избие инвестицията, защото той ще печели от таксата за нощувка, таксата за къмпингуването и от услугите, които предлага – пералня, санитарни възли, бани, бунгала…

По точка 2 планът включва:

  • Изработване на рекламна стратегия за популяризиране на съхраняваната в РИМ Добрич археологическа находка от най-старото обработено злато в света.
  • Обогатяване на дейността на „Старият Добрич” и , изграждане на Дом на хляба като част от комплекса.
  • Преобразуване на АЕМО  в самостоятелен икономически субект с туристически информационен център към него.
  • Развиване на кулинарен туризъм.
  • Превръщане на църквата „Свети Георги” в туристически обект.

За да има Добрич привлекателен туристически продукт, той трябва да участва на туристическия пазар с разпознаваеми туристически обекти, да представи специфични културни прояви и атракции. Вече казахме, че в РИМ Добрич се съхранява уникална археологическата находка –  най-старото обработено злато в света. Артефактите са изключително свидетелство за древната история в културната дестинация Добруджа. Накитите са принадлежали на праисторическа общност, наречена културата Хаманджия, която е най-старото уседнало земеделско население в границите на Добруджа и долния Дунав. Древните хора са обитавали територията на днешна Добруджа. Следи от тях са открити в три селищни могили. Две са в пределите на Румъния (Черна вода и Констанца), а третата могила е край шабленското село Дуранкулак. В РИМ Добрич е експониран скелет на мъж, принадлежал към културата Хаманджия. Находката, за която се знае, че е на 7 хиляди години,  е част от изложбата „Археология на Добруджа”. Музеят разполага и с мултимедийна презентация на праисторическия некропол край Дуранкулак, може да покаже археологическите открития в 3D формат. В музея на националната история и археология в Констанца пък са експонирани други артефакти от културата Хаманджия, открити в двете праисторически могили в Северна Добруджа. Румънският и българският музей поддържат чудесни контакти и не биха се затруднили в създаването на туристическо трасе.

За да бъде провокиран интересът на туристите към артефактите в Добрич обаче, е необходима масирана рекламна кампания, като преди това бъде изработена подходяща рекламна стратегия. Задължително е акцентът да падне върху най-старото обработено злато в света. От изключителна важност е община Добрич да презентира находките, като участва в международната туристическа борса, която се провежда всеки февруари в София. Информация за уникалните експонати трябва да има на челно място в сайта на общината, на входните табели на града, по автогари, аерогари. Общинските рекламни сувенири също трябва да съобщават за колекцията. Наложително е да бъде създаден рекламен клип, а темата да се завърти по националните медии.  Златните съкровища на България представляват национален туристически бранд. Находките, съхранявани в Добрич, могат да бъдат включени и в отделна дестинация „Златните съкровища на България”.

В музея в Добрич има и уникати, които датират от по-късни времена. Уместно е общината да изиска списък на по-значимите артефакти с кратък анонс към тях. Тези находки могат също да бъдат включени в рекламната кампания.

Възможностите за туристически културен продукт на Добрич обаче, съвсем не се изчерпват с находките в музея. Когато в средата на 17 век Евлия Челеби минава през Хаджиоглу Пазарджик, той вижда добре оформен търговско-занаятчийски център: „... двеста дюкяна и един търговски бедестен гивгирен с две големи врати, благодарение на които градецът е прочут." За местното население пътешественикът споделя: "Занятието му е търговията и войната, от които си докарва печалба, а занаятчийските произведения са „като сърмените ловджийски изделия от телатин – няма ги никъде по света”. Това всъщност са стоките, които старите добричлии изнасяли на пазара в Цариград. А търговията в Османската империя е била отлично развита, защото стоки и хора са можели да се придвижват в огромната територия без митнически такси. Сега България и Румъния са част от вътрешния пазар на Европейския съюз, в който е залегнала идеята за свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора. Културно-историческата дестинация  „Добруджа” може да представи част от занаятчийско-търговските центрове, които някога са захранвали с уникални занаятчийски произведения висшите кръгове в Цариград. Миналата година в Силистра бе създаден Фестивал на народните занаяти. В Северна Добруджа пък се провеждат панаири на традиционните занаяти в Мамая и в Констанца, в Мурфатлар има музей на виното, в територията на окръг Констанца е село Карамурат, където има занаятчийница, в Констанца и Наводари има градски занаятчийници.

В анализа маркирахме, че част от старите занаяти са съхранени в комплекс „Старият Добрич”, но чаршията не е самостоятелен икономически субект и няма собствена дейност. Колорит може да се внесе, ако има дюкяни, които предлагат стоки, подобни на някогашните – везани колани, забрадки от Будапеща, сърма за сукмани, цариградски чадъри и чембери, виенски шапки, гривни и гердани, сръбски ножове и пищялки… Не бива да се забравя, че някогашният добрички еснаф не се е състоял само от българи, а и от турци, арменци и евреи. Тези етноси също могат да отворят дюкяни с екзотични произведения.

Добре е да има и търговски обект (дюкян), който ясно да ни препраща към историята на Добрич. Това може да бъде един специален цветарски магазин, в който да се продават цветя със символични послания и наричания, както майсторски е описал това  Йордан Йовков в разказа „Последна радост”. Да подариш цвете с емблематичното му значение и към него да добавиш специално послание е пикантна атракция за чуждия турист. А езикът на цветята има своите поклонници в цял свят. Най-впечатляваща за чуждия гост обаче ще бъде романтичната  история, случила се преди сто години в Добрич. Тогава млад градски инженер се влюбва в красавицата на града Цветана и като прави регулационния план на Добрич, кръщава улица на нейното име. После чрез местния цветар Люцкан праща всеки ден на любимата си цвете, което носи едновременно известен  смисъл и специално послание. Така зюмбюлите означават радост от сърце, но тайното послание в тях е: „Щастлив съм и любовта ми дава надежда!” Или пък: „Полски маргаритки. Сърдечна простота. Моята любов е чиста!”

Идеята е да се разработи специален цветарски магазин, в който всяко цвете да има любопитна история. Може да се помисли и за интересен ритуал. Всичко това, освен че е атракция, може да провокира интереса на чужденците и към къщата музей на Йовков. Особената цветарница може да стане основен двигател  при създаването на празници на цветята или да бъде център по време на честването на християнския празник Цветница.

В комплекса обаче трябва да има и обект, пряко свързан с най-характерния символ за сърцето на Добруджа – житото, което ражда сладък хляб. В момента в старата чаршия е налице геврекчийница, която е съвсем недостатъчна, за да разкаже за  емблематичния  за нашия край занаят  – хлебопроизводството.

Както знаем, култът към хляба на местните е ясно изразен.  Един от символите в герба на община Добрич е сноп житни  класове. Житото и хлябът присъстват във всички обичаи, а замесването на насъщния е свещен ритуал. Едва ли някой би оспорил тезата, че Добруджа и Добрич са най-подходящото място за изграждане на Дом на хляба. Освен че е безспорен и най-ярък пазител на  многовековната национална традиция за производство на хляб, регионът може да се похвали с две средни училища по туризъм и с Международна кулинарна академия във ВУМ. Тези учебни заведения регулярно организират кулинарни изложби поотделно.

Домът на хляба няма да е самостоятелен обект, а част от комплекса „Старият Добрич”. Това ще е къща музей, в която през всеки ден от годината ще можеш да заведеш госта на града и да го запознаеш с традициите в региона. На входа на този типичен добруджански храм е уместно да стои най-популярният местен девиз – „ Никой не е по-голям от хляба!”  И всеки посетител (не само държавник, както е досега) да бъде посрещнат с хляб и сол. В сградата би следвало да има музейна експозиция, състояща се от макети на видове хляб, снимки на местните обичаи, история. Гостите трябва да чуят и  разказ за хляба като  търкулната пита на човешкия живот, да научат защо хлябът е символ на вечния кръговрат, наречен живот.

Втората част в музея трябва да е  демонстрационна с възможности за мелене и печене, но като се използват древните оръдия и способи. Облечени в добруджански носии девойки ще извършват магическия ритуал замесване на хляба. Ще ситят брашното през девет сита, ще добавят мълчана вода, в която е топено лековито биле, ще редят благословии. Накрая ще украсят тестото с просфорен печат, ще изработят и отделна пластична символна украса – слънца, гумно, кошара, агнета, кръстове.

Може да има и хлебарница, в която Домът да предлага по атрактивен начин своите продукти. Задължително  обаче е стоката да бъде с доказан екологично чист произход. А преди да си купи прясно ухаещо коматче, замесено от лимец и билки, да речем, гостът ще научи всички поверия, свързани с насъщния, ще разбере и за лечебните свойства на добруджанския хляб. За чуждите туристи е много важно  посещението да има познавателен характер. Чужденецът обича да си вади тефтерче и да записва, затова демонстрацията след информационната част е направо задължителна. Уместно е срещу заплащане гостът да може сам да замеси и опече жив добруджански хляб.

Изграждането на Дом на хляба в Добрич означава в града да  започне да се развива кулинарен туризъм. Но, ако хлебната къща остане да съществува сама за себе си, туристическата услуга няма да е пълна. Тя трябва да бъде съчетана с други предложения, които да включват дегустация на традиционни добруджански продукти и ястия. До Дома на хляба може да бъде изграден фермерски пазар за екопродукти, от който местните и гостите на града да си купуват директно от фермерите от региона сезонни продукти – зеленчуци,  мляко и млечни продукти,  мед, натурални сладка и конфитюри, студено пресован нефилтриран сок от различни плодове, олио от тиквени семки, био ядки, месо, колбаси,  лютеници, етерични масла, натурална козметика... Всички преработени продукти трябва да имат етикет с описание за произход, къде са произведени и какъв е срокът им на годност. Производителите пък задължително трябва да предоставят възможност на всеки клиент да пипне, да помирише и да опита от стоката им. От само себе си се разбира, че в съседство трябва да има и обект, в който да къкрят ястия по домашни рецепти, приготвени в автентични съдове – грънци, чувени...

Предлаганият от нас кулинарен комплекс не би могъл да се побере в чаршията „Старият Добрич”, но може да бъде изграден в непосредствена близост до нея. Много подходящо е градежът да бъде на мястото на сегашните „Коопчета”, защото зад тях има голям паркинг. В или до Дома на хляба трябва да има и туристически информационен център.

Търговската история на Добрич е немислима без най-видния търговец от миналото – легендарният възрожденец Иван Хадживълков, определян от историци и краеведи  като най-крупната фигура в историята на града. Знаем, че е имал кантори във Варна, Цариград и Кайро, търгувал е из цялата Османска империя, владеел е 5-6 езика  – румънски, турски, арабски, арменски и гръцки, бил е пословично праведен и е доживял до 125 години. Иван Хадживълков е най-големият дарител на града и делата му са съизмерими с тези на братята Христо и Евлоги Георгиеви. Църквата „Свети Георги”, която той е извоювал и дарил на Добрич, може да бъде превърната в туристически обект. Много впечатляващо за наши и чужди гости ще бъде, ако свещеник разказва за историята на храма, за изключителното родолюбие на ктитора, за това, че е оглавил църковните борби през Възраждането, за просветителската му дейност, за щедрите му дарения. Настоящите действия по откриването на гроба на добруджанския църковен водач представляват прелюбопитен разказ за гостите на града. В туристическата беседа задължително трябва да се акцентира и върху легендите и преданията за Иван Хадживълков, защото легендите и историите са нещото, което впечатлява и се помни от чужденците. Чрез тях чуждите туристи  могат да усетят и да съпреживеят България. А историята за видния добруджански старейшина съдържа характерна особеност от миналото на града, тя е нещо различно, нещо което няма да се види и чуе на друго място.

Уместно е честванията за Иван Хадживълков да влязат в културния календар на общината. Би могло те да се правят на 6-ти декември, когато е Денят на дарителя. Има съгласие от председателя на църковното настоятелство да бъде отслужвана всяка година и панихида в памет на ктитора. 

От историческите документи знаем, че Иван Хадживълокв е оглавявал българската община на достолепната стогодишна възраст. Заради огромния авторитет на възрожденеца турците в Хаджиоглу Пазарджик му отдават почести, които само техните първенци и управници получават. Иван Хадживълков е единственият друговерец, който имал право да се движи нощем по улиците с два фенера. Този етюд може да се разиграе на празника на българската община, да речем. Мястото на действието ще е, разбира се, Старият Добрич. Там може да се направи възстановка на сбирка на някогашния еснаф. В края ще последва уникална атракция, в която артист, преоблечен в одеждите на Иван Хадживълков ще се разходи из чаршията. Легендарният търговец от Възраждането ще пристъпва бавно и тежко по калдъръма, а пред него ще върви друг актьор, в преоблечен като на писар, с два фенера в ръце. Ще ги следва колоритната група от някогашния еснаф, примесена с настоящата местна управа.

Наскоро в Добрич бе открита дестилерия за преработка на етерични масла. Собствениците направиха сериозна заявка за креативност по време на откриването. Тяхното предприятие също може да бъде включено в туристическия маршрут, в който посетителите да могат да научат как се преработват етеричните масла.

Дотук обяснихме как може Добрич да изгради специфичен  туристически продукт, свързан с културно-историческото му наследство, който да стане част от културната дестинация „Добруджа”. В междинната спирка Добрич, туристът ще види експозиция от най-старото обработено злато в света, ще се запознае с характерните местни занаяти, ще си замеси  добруджански хляб, ще вкуси от традиционните домашни ястия, ще научи чудната история за най-възрастния български възрожденец Иван Хадживълков и ще си напазарува екологично чисти продукти от фермерския пазар. На другия ден пътешественикът ще продължи по културен маршрут, който включва разходка из уникалния каньон „Суха река” с причудливи скални манастири в него, ще се наслаждава на орнитоложки туризъм в  резервата „Сребърна”, а на път за Констанца, ще мине през Силистра. В Северна Добруджа разказът за древната история на добруджанското население ще продължи с посещение в музея в Констанца и обиколка из занаятчийските центрове в областта. Накрая, след като се запознае с тамошните обичаи и традиции, ще се запъти към природния феномен Делтата на Дунав

По точка 3 планът предвижда създаване на нови празници, които да залегнат в културния календар на община Добрич. Това са:

  • „Празници на хляба и народните занаяти”
  • Фестивал „ На гости в Добрич – сърцето на Добруджа”

Празниците, свързани с културния туризъм, не бива да се разглеждат самостоятелно от туристическите обекти. Те трябва да бъдат свързани логично със забележителностите и да добавят още цвят към вече известното. Освен това фестивалният туризъм винаги се комбинира с поне още един вид туризъм, например с кулинарния.

Един добре работещ Дом на хляба предполага и веднъж в годината да се провеждат празници на хляба. От само себе си се разбира, че те трябва да бъдат съчетани и със занаятите, защото, за да произведе зърно и да замеси хляб, стопанинът трябва да стегне всички оръдия на труда. Трябва да подготви сърповете, да провери каруците, да подкове добитъка, да стегне самарите. После трябва да види какво е състоянието на грънците, на нощвите...

Предлагаме в културния календар на общината да залегне  събитие, наречено „Празници на хляба и народните занаяти” . Проявата може да е двудневна и да бъде провеждана в последния уикенд на месец юни, например. Празникът задължително  трябва да има национален характер и да се осъществява със съдействието на съответните национални браншови организации. По-долу предлагаме и примерен сценарий за събитието. Ако нещата потръгнат, комбинацията от Дом на хляба, кулинарен център и Празници би могла да прерасне в самостоятелна дестинация „Добруджа – древната земя на хляба”.

Гостоприемството е една от най-характерните черти на Добруджа. През 1762 година през тези места минава хърватският учен, поет и дипломат Руджиер Йосиф Бошкович. На няколко километра от пределите на Хаджиооглу Пазарджик той чува силни удари на тъпан. Толкова силни, че мисли, че това е знак за военни действия. Когато влиза в града обаче, пътешественикът разбира, че звуците от тъпан са част от характерния музикален фон на селището. "Почти никъде не бяхме приети така добре", записва в дневника си Бошкович.  

През втората половина на миналия век поетесата с добруджански корен Дора Габе води в Добрич група писатели. Минават с колата покрай селяни на полето. Тя ги поздравява. Местните започват да канят групата. "Заповядайте. Седнете да ви нахраним." Столичните гости се споглеждат и питат Габе: "Ти познаваш ли тези хора?", а тя отвръща: "Не разбрахте ли? Вече сме в Добруджа." 

Освен с гостоприемството Добруджа е известна с богатия си и разнообразен музикален песенен фолклор. В него се смесват два стила – тракийският и балканджийският, които постепенно се вливат в дълбоките слоеве на древните местни традиции. Специфично за Добруджанския край е създаването на нов, характерен само за този регион инструментален стил – гъдулка, кавал и гайда. Много известна е и добруджанската тройка – гайда, копанка и пренесената от Молдавия хармоника.

Предлагаме да бъде създаден фестивал, наречен „На гости в Добрич – сърцето на Добруджа”. Това ще бъде уникален дву- или тридневен празник, в който ще бъде представено гостоприемството на региона, но като се спазват обичаите от някогашното традиционно общество. Срещу предварително платена такса, хора от различни краища на страната и Европа ще могат да съпреживеят усещането да са част от патриархален колектив. Подходящо място за провеждане е местността Кобаклъка. На голяма поляна там ще бъде изградено огнище, което знаем, е символ на дома. А когато се накладе първият огън, съборът ще получи сайбия (невидим дух – закрилник).

Огнището може да бъде запалено ритуално от стопанина (кмета) на Добрич. На огъня ще се върти агне, в жаравата ще се пече хляб. Както повелява традицията, стопанинът на града ще разчупи ритуално добруджанската пита и ще покани гостите да насядат край импровизирани трапези по поляните. Наоколо ще се въртят чевермета, ще се пекат сачове. Домашни ястия ще къкрят в  гърнета и чувени. Би следвало да има храна на свободна (безплатна) консумация – питка, шиш и чаша вино. Останалите кулинарни вкусотии ще се заплащат на място.

Гостите обаче ще имат изключителна възможност да участват в  обичаи като годеж, говеене, гостуване на младоженци и т.н. За целта те могат да бъдат разделени на групи, независимо от възрастта, и да влязат в ролята на глави на семейството, на годеници, на чорбаджии, на моми и на свекърви. Тези, които участват в обичая годеж, трябва да внимават  да не си допират коленете. А, когато се хванат на хорото, влезлите в ролята на моми, трябва да държат ръцете на „момците” през кърпичка.

По време на веселието гостите ще могат да се насладят на уникално шоу с тъпани, да слушат, а може и да попеят, богато орнаментираните жетварски, трапезни и седенкарски песни.  Под съпровод на кавал и гъдулка, естествено. Нормално е да има надсвирвания и надигравания и много добруджанска ръченица. За чуждите гости трябва да има уъркшопи по народни танци. Срещу такса те ще могат да се научат да играят право хоро, мъжете да удрят капи в земята, а жените да ситнят ръченица. В работното ателие може да се включи и биене на тъпан. За създаването на този празник е необходим специален сценарий, който да се движи по логиката на традициите в старовремския колектив. За да бъде съпреживяването пълно, е добре туристите да се веселят в народни носии. Това означава предварителна подготовка и връзка с ателиета, които произвеждат народни носии.

Гостите могат да бъдат настанени в палатков лагер, в бунгала, ако вече има изграден къмпинг на Кобаклъка, или да нощуват в хотелите в града. Резонно е туристическата услуга (проява): „В патриархалното общество” да се предлага целогодишно и в „Старият Добрич”.

 

Примерен сценарий за провеждането на „Празници на хляба и народните занаяти” :

Първият ден би могъл да бъде посветен на занаятчиите и кулинарите. Майстори от цяла България могат да покажат своите уникални произведения в шатри, разположени в центъра на Добрич. Временното палатково градче трябва задължително да има  топла връзка с етнографския комплекс „Стария Добрич”.

Може да има препратка и към времената, когато в Добрич се е провеждал прочутият панаир. Тогава разпъвали ориенталски шатри, в които странстващи белобради ашици изпълнявали старинни песни или се чували тъжните свирни на майстори кавалджии или гайдари. Населението се развличало като гледа  пехливански борби или ориенталски танци, имало и множество циркови забавления.

Стартът на тържествата би могъл да започне с огромно шествие, водено от каруците на Сали Яшар и следвано от автоплатформи с продукти на майсторите. В каруците в началото на колоната ще седнат  добруджанските герои на Йовков – Моканина, Албена, Калмука, Сарандовица, Серафим, Люцкан, Сълза Младенова... Танцьори от ансамбъла ще играят върху някоя от платформите. Процесията бавно ще стигне до центъра, където са разположени шатрите. Там тържествата ще продължат с обредни танци, изобразяващи  подготовка за жътвата. Между изявите на ансамбъла занаятчиите биха могли да демонстрират своите умения със специфични атракции. Могат да се разиграват и етюди. Например да се проследи и опише какви накити ще си купи от майсторите красавицата Албена. Това действие напълно би съответствало на литературния контекст. Албена е изкусителка, твърде различна от представата за естествената прелест на българската мадона.  „Набелила се, начервила се, изписала вежди като кадъна, гледа те право в очите...”, описва героинята Йовков. 

Програмата може да завърши с кулинарно шоу. Ще бъде удачно общината да покани и известно кулинарно тв предаване.  Може да се помисли и за награда с работно заглавие „Сали Яшар”, която да бъде връчена в края на първия ден. Важното е в изявите да има сюжет и спектакъл, който гостите на града да харесат и запомнят. И да се предлагат  автентични занаятчийски стоки и сувенири, създадени по древен тертип и без модерни елементи. Защото това е нещото, което най-много се цени от туристите.

Всички шатри с уникални изделия, или с предложения за забавления  ще останат и през  втория ден, но той ще бъде посветен изцяло на житото, хляба и хлебарите. Танцови състави ще представят многообразието от обреди и ритуали, свързани с хвърлянето на зърното в земята, с надеждите за обилен плод, с битката на стопанина с капризите на времето и природните стихии, зажънването, благословиите, песните... Няма да е лошо, ако диктор обяснява по-основните действия на танцьорите и актьорите. После предварително избрана от общината млада невеста ще изпълни свещеното действие   замесване на хляба. Традицията изисква младата стопанка да е облечена в чисти дрехи, да има здрави деца и чисти мисли. След ритуалите по замесванията и демонстрацията на древни добруджански обреди, вярвания, гадания и благослови  идва ред и на публиката. Тя може да участва в състезания по замесване и изпичане на хляба или да предлага приготвяне по свои рецепти. Възможностите тук са много. Гостите могат да бъдат поканени да дегустират и оценяват изделията. Кулминацията  може да бъде приближена с шоу на хлебарите и награда за хлебопроизводител на годината. Според народната традиция жътвата почва винаги след Петровден. Затова най-логично е върховата точка на празника да бъде официалният старт на жътвата. Така всяка година ще зажънват ритуално най-старият фермер в региона и министърът на земеделието, да речем.

 

СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ:

Община Добрич е заложила в ОПР 2014-2020, че през този период градът трябва да се утвърди като фестивален център и да развие културен туризъм. От приемането на Общинския план за развитие са изминали вече две години, но Добрич все още не е фестивален център и културен туризъм на практика няма. За да изпълни заложеното в своя план, местната власт би трябвало  да започне колкото се може по-бързо действия по изграждане на туристически продукт и създаване на свързани с него празници.

В края на тази година се отваря изключителна възможност за финансиране на проекти, свързани с регионален туризъм по ОП „Региони в растеж”.  За месец декември 2016 г. е планирано обявяването на процедура „Развитие на туристически атракции“ по приоритетна ос 6 „Регионален туризъм“. По тази процедура 98,5 млн. лв. ще бъдат предоставени като безвъзмездна финансова помощ за проекти, насочени към съхраняване, опазване и популяризиране на културното наследство от национално и световно значение в България.

Актуално

Община Добрич е удостоена за четвърти път с Етикет за иновации и добро управление на местно ниво

16.10.2017

Община Добрич получава за четвърти път престижното отличие на Съвета на Европа – Етикет за иновации и добро управление на местно ниво. Призът бе връчен на зам. - кмета „Устройство на територията“ Арх. Боян Коларов на официална...

Община Добрич е удостоена за четвърти път с Етикет за иновации и добро управление на местно ниво
ВИЖ ДОБРИЧ
8° C мъгла
Нагоре